Как снимахме видео в Гърция?

Как снимахме видео в Гърция?

Знаете, че Гърция е дестинация, която стана особено популярна през последното десетилетие за почивка сред българите. Дали заради близкото разстояние, чистите плажове, вкусната храна или по-доброто обслужване, южните ни съседи се радват на изключителна популярност както сред българи, така и сред македонци, сърби, румънци и албанци. С една дума балканци от всички близки страни се вливат в ръкавите на полуострова, /и не само на Халкидики/ за да се отдадат на заслужен релакс. Не че липсват облагородените европейци от по-далечни земи,  но тъмният балкански субект определено статистически надвишава останалите.

Тази година решихме да съчетаем почивката си с малко работа и да ви покажем  едно от многото райски кътчета, закътани по ръкавите на Халкидики, които предлагат достатъчно тишина, спокойствие и уют за пълноценна почивка, в която да чуеш мислите си и да избягаш от суетата. Вече шест години посещаваме тази къща, познаваме добре собствениците, атмосферата, историята на къщата и сме преживяли не една и две славни случки под нейния покрив.

И така ден първи от снимачното ни преживяване, наречено на името на мястото Villa Artemis. 

Ако има нещо, към което гърците изпитват истинска неприязън, това е бързането, спазването на срокове и графици и работата по часове. Който ме познава може да се досети каква драма се разигра в ума ми и как вече бях отписала случването на този филм, само защото всичко не стана по план. Снимките бяха уговорени, собствениците се радваха от сърце и искаха да покажат прекрасното място, което отваря врати всяко лято за туристи, но горещият ми ентусиазъм и болезнено желание за контрол, изискването всичко да се направи в срок, по график и нито минута по-късно за малко да провалят цялата идея. Два дни отлагахме снимките “защото точно сега не беше моментът”, на третия просто отидохме с камерата до собственика, казахме, че снимаме сега и точно в този момент, а той се усмихна широко и каза “OK” 🙂

Сменихме няколко локации, за да изберем най-подходящата, на първата, светлината не беше подходяща, на втората той не можеше да говори, защото слънцето го заслепяваше, между третата и четвъртата дойде време за “гръцко кафе”, а след него имаше реална опасност слънцето вече да залезе. На петото избрано място нещата се случиха и камерата заработи – чак тогава се успокоих.

Щом веднъж започнахме всичко се нареди, повторихме началото няколко пъти, защото за човек, който никога не е заставал пред камера, това преживяване може да е особено стресиращо, в средата на интервюто вече бяхме събрали обичайните зяпачи от къщата, а малко преди края на снимките, племенникът на собственика имаше нужда от помощ, за да оправи колелото си и този проблем не търпеше отлагане.

На втория ден остана само да преснимаме няколко въпроса, не толкова заради съдържанието, колкото заради случайно преминаващите хора по време на снимките. Оказа се трудна задача, защото през това време трябваше да се настанят две нови семейства в къщата, да се почисти един голям апартамент и да се извади трънче от крачето на едно от децата. Неусетно сутринта преля в обяда, а заедно с това градусите на термометрите рязко напомниха, че е август и малко неща могат да се случат в работно отношение, когато наближава следобедната сиеста.

Ден трети бяхме оставили, за да снимаме т.нар. покрития – кадрите, които изполвзаме при монтажа, за да “сложим върху разказа” на героя или с по-прости думи в този случай деиствията, които ежедневно извършва собственикът на къщата, за да поддържа имота си в добър вид и да посреща своите гости. Това се случи лесно, защото просто следвахме нашият усмихнат грък навсякъде, докато вършеше своите задължения.

Дойде време и за снимките с дрон, за които може би сте чували, че най-важното условие е да няма вятър /и да си поискал разрешение от където е необходимо, но за това ще разкажа друг път 🙂 /. Е, в нашата ситуация, въпреки че беше най-горещия месец в  годината и вятър почти нямаше по време на престоя ни в къщата, точно когато дронът се вдигна над водата, такъв излезе. Затова трябваше да изчакаме смирено около час, за да извършим отново няколко полета над къщата и морето. Признавам си, че заради лекото жужене от дрона няколко любопитни македонци наскачаха веднага в градината, но след като се увериха, че летящата машинка няма да наруши следобедната им дрямка бързо изгубиха интерес.

Да пилотираш дрон над морето се оказа, колкото вълнуваща, заради спиращите дъха гледки, толкова и трудна задача. Успяхме да заснемем кристално чистите води на Бяло море, безгрижно подскачащите над водата риби, които сякаш по команда извършваха фантастични пируети във въздуха, за да влязат в “кадър”, дори бреговете, на които липсваха всякакви доказателства, че някога са били посещавани от туристи. Разбира се, не липсваха и една – две грешки, като рязкото кацане в клоните на един голям, стар бор или заснемане на жена по монокини на собствения й балкон /което разбира се изтрихме, за жалост на оператора/ но като изключим това, всичко беше наред.

В заключение мога само да кажа, че Гърция е прекрасно място за снимки, работа и правене на филми….стига само да се въоръжиш с необходимата доза търпение и умение да приемаш всички промени, които гарантирано ще настъпят след първоначално разписания ти сценарии.

No Comments

Post A Comment